КОПТО̀РА ж. Рядко. Коптор (в 1 знач.). — Та си отваряй зъркелите на четири каза, да не ти досвидее хлябът, хляб пак ще ти донеса, дай му, ако ти поиска, покани го [партизанина] в коптората да се нахрани на скрито, коптората, кажи, е празна, чорбаджията тая заран дойде да ми донесе храна и си отиде. К. Георгиев, ВБ, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)