КОПТО̀РКА ж. Рядко. Умал. от коптора. Той живееше самотно в малка копторка в лозето си вън от града. К. Георгиев, ВНП, 46. В малка копторка до обора живее полуглухият слуга Кулчо Бабая, който наглежда животните. Д. Бозаков, ДС, 115. Под краката им реката бълбуникаше тихо и равномерно, .. И като сребърна лента проблясваше между ниските кирпичени копторки на ягодовските катунари. Ив. Хаджимарчев, ОК, 219. Недалеч от един доста голям град имаше една сиромашка къщица, или по-добре да се каже копторка, в която живееше един сиромах надничар. ИГ (превод), 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)