КОПТО̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от коптор (в 1 знач.). Другата стая, .., беше широка, светла, южният ѝ прозорец гледаше към улицата, а през западния можеха да се видят копторчетата на циганската махала. А. Гуляшки, Л, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)