КО̀ПТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до копти. Коптски обичаи.
◊ Коптска литература. Истор. Литература на коптите върху папирус, по-късно върху пергамент (от III до XVIII в.) с християнски религиозно-поучителен характер, която съдържа преводи от гръцки език на части от библията и евангелията, както и популярни предания за Соломон и Савската царица. Коптки език. Истор. Език от семитско-хамитското езиково семейство, който е бил говорим език на коптите, изместен постепенно от арабски и запазен само в черковните книги. Главни язици в Африка са: арабския и коптския, с които говорят в Египет. Ив. Богоров, ВГД (превод), 108. Коптско писмо. Истор. Буквено писмо, създадено през II—III в. от н. е. от египтяните, на което е преведена библията от гръцки на коптски език, сега запазено само в религиозните текстове.