КОРА̀ ж. 1. Външна обвивка на стъблата и корените на дървета и др. растения, предпазваща ги от изсъхване, студ, механически повреди и др., която може да се отделя, обелва. Всички почнаха работа. Едни отидоха в гората да секат млади дървета за греди и диреци, други свличаха дърветата на ръце в селото, .., обелваха корите им и строяха самите колиби. М. Марчевски, ОТ, 339. Разгледах най-близкото дърво. В пукнатините на кората му човек би могъл да се скрие като в хралупа. Ем. Манов, ПУ, 27. В полите ѝ [на Стара планина] растат могъщи дъбове, от чиито кори всяка пролет тече гъст и киселичък клей, любима храна на катериците. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Като кръвоспиращо, свиващо кръвоносните съдове и противовъзпалително средство в медицината се прилага и дъбовата кора. А. Бойчинов, ПХ, 44. Кората на хининовото дърво се използува в медицината. Δ Кората на канелата се употребява като подправка. Кора на бор.
2. Външна по-дебела обвивка на някои плодове. Отрупваха масите с хайвери, с риби и водка, която сами си варяха и ароматизираха с лимонени и портокалови кори. Ем. Станев, ИК III и IV, 425. Малкото помещение не можеше да се нарече стая. Затулено до половината с черга прозорче, няколко чувалчета в единия ъгъл, по пода кори от картофи и съчки. Л. Александрова, ИЕЩ, 105. Орехите капят обелени: корите им остават на дървото, а плодът пада долу. А. Каралийчев, С, 296. Изваждаме по някоя ябълка и си подаваме един на друг. Впиваме зъби в кората на плода. Бл. Димитрова, Лав., 52. Диня с дебела кора. Пъпеш с mънка кора.
3. Втвърден горен пласт на нещо, слой от нещо. Снеговете се топяха под топлия дъх на морския вятър, зашумяха, забълбочиха води изпод изтънялата снежна кора. Д. Талев, С II, 275. Плътна ледена кора покриваше стъклата на прозорците. А. Гуляшки, МТС, 321. Те [падналите метеорити] са съвсем черни, покрити със саждена кора, под която се намират сложни въглеродни съединения. К, 1963, кн. 9, 34. За какво можеше да му [на Борис] послужи тази дреболия [карфица]? Дълго и грижливо я оглежда той, но нищо особено не му хрумна. Най-сетне, .., той започна да чегърта върху сивата кора на желязната врата. Г. Караславов, Т, 107. // Рядко. Черупка. Тил камъни горяха като жарава, а между тях от време на време се провлачаха някакви сиви животни, които имаха на главите си шапка като кората на костенурка. Елин Пелин, ЯБЛ, 86.
4. Разг. По-гъст горен слой (подобен на кожа), който се образува на повърхността на някои течни храни и каши, при преседяването им в открит съд; каймак. Оставя се [грисът] да ври 5—6 минути. След това се охлажда и от време на време се разбърква с тел, за да не хване кора. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 124. Всяка гъста каша кога застине, та хване кора, стяга ся. Й. Груев, Лет., 1872, 129.
5. Външната, по-изпечена повърхнина на хляб или на друго печиво. Мама извади от торбата три симидчета, .. Кората им сладнееше, бе намазана с петмез. Сл. Македонски, ЕЗС, 16. Чорбаджията подупна со върс во зелникот и я подигна мало кората. Нар. прик., СбНУ XIX, 126. Не гледай кората, ами средата. Погов. Π. Ρ. Славейков, БП I, 300. Препечената кора на топлия хляб е много вкусна. Δ Нямаше зъби и не можеше да яде кората на хляба. Δ Горна кора на хляб. Долна кора на хляб.
6. Разточен лист тесто. Беше август и майка ми разточи юфка. Когато свърши, .., постла чаршафи на двора и остави корите на слънцето да се изсушат. Ст. Стратиев, СВМ, 152. Всяка източена кора майка ми слагаше в тавата и я поръсваше с чисто масло. . А върху шестата кора освен маслото и смесеното с яйце и кисело мляко сирене тя нареждаше и късметчетата. В. Цонев, ЕВ, 40. Точа кори. Кори за баница. Кори за баклава.
7. Прен. Нещо външно, което покрива, скрива някаква същност. Моят водач е човечец кротък, добър и приказлив; .. Но аз исках да знам под тая външна кора какво се крие. Ив. Вазов, Избр. съч. XVI, 62. Тя [Ирина] щеше да дойде и да се изложи безполезно на опасности не от привързаност към Борис, а от абстрактно и показно чувство на дълг, което пазеше още под кората на егоизма си. Д. Димов, Т, 550. В асансьорите на хотелите, театрите, .., в частните домове, щом влезе жена, всички мъже свалят шапки. Но в банката това не се спазва, .. Уважението към жената е варак, външна кора на живота. Г. Белев, КВА, 82.
8. Остар. Корица. Това е една доста обемиста книга .. Подвързана е била с дъсчени кори, . Запазена е само първата кора. РН, 1911, кн. 5-6, 129. Гиньо седеше до прозореца, надвесен над един тефтер. От лявата му страна лежеха още няколко тефтери с дебели кори и цветна хартия върху корите. Ст. Чилингиров, ХНН, 229. Напредя ми са намираше наустницата, вънкашните листи на която бяха окапани с разни материи, като бакалска престилка. — Корите ѝ ги откъснали момчетата, като духале огънят, каза той. З. Стоянов, ЗБВ I, 313.
9. Изменение на кожата, което се образува при засъхване на секрет от мехури, язви, рани и други кожни увреждания. Веднага след образуването на раната .. се образува една покривка, която наричаме кора. Кората е полезна, тя предпазва от изсъхване, от загуба на течности, а също и от инфекция. Б. Кърджиев, ОΠΑ, 319.
10. Анат. Външен или среден слой на орган, тъкан и др. Ако се направи надлъжен разрез на бъбрека, ще се види, че той има два слоя: външен — зърнест, сивкавочервен, наречен кора, и вътрешен, по-светлочервен — сърцевина. Анат. VIII кл, 116. Стъблото на косъма се състои от три слоя: а) вътрешен слой, наречен мозъчно вещество или сърцевина, .. б) среден слой или кора на косъма, съставен от силно споени продълговати клетки, съдържащи пигмент. Ил. Петков и др., КВБ, 16. Най-висшият дял на нервната система е кората на главния мозък. Тук се извършват процесите, които при човека наричаме психически живот. С. Славчев, ЖББ, 65.
◊ Земна кора. Геол. Най-горната твърда обвивка на Земята; литосфера, сиал. — Ако се заемем с изучаване на земната кора — ние ще видим, че тя се състои от отделни пластове с различна дебелина и състав. Г. Томалевски, АН, 146. Человек най-нагледно може да си представи периода, в който, .., земната кора е хаотически кипяла под действието на геологическите сили. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. Мозъчна кора. Анат. Повърхността на големите полукълба на предния мозък у човека и млекопитаещите животни, състояща се от сиво мозъчно вещество, където се намират главните центрове на висшата нервна дейност и постоянно протичат процеси на възбуда и потискане. На едно по-силно изразено човешко качество [според Галл] съответствува и едно по-масивно развитие на мозъчната кора, която пък се проектира върху външната форма на черепа. Пр, 1953, кн. 1, 32.
> За <една> кора хляб. Разг. За съвсем малко, нищожно заплащане, колкото за оскъдна прехрана. Когато най-после се показа в селото, какво да видиш — кожа и кости беше станал човекът. Разбра се къде е бил — ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно. Б. Несторов, СР, 6. — Един да има да живее царски, а друг да мре за кора хляб. Елин Пелин, Съч. II, 162. Изяждам/изям с корите нещо. Разг. Научавам открай до край нещо. Изкарал шестица, ама изял учебника с корите. Като кора корав (твърд). Разг. Обикн. за дреха или част от нея, попила обилно пот, мръсотия и др. — много, твърде твърд (корав). Кора хляб. Остар. Оскъдна прехрана. Нашето отечество [през турското робство] е разорено и ограбено; цели пространства земя стои пуста и необработена; а българете ходат да търсат кора хляб в Румъния и Сърбия. БГ, 1870, 2. Подлагам / подложа (подхлъзвам / подхлъзна, слагам / сложа, тикам / тикна, турям / турна, хлъзвам / хлъзна, хързулвам / хързулна) <на (по)> динена кора на някого. Разг. Изигравам, мамя някого. — Защо изпратиха друг, след като конкурсът спечелих аз? Защо контрата остана у мене? .. И по-рано са ми подлагали динени кори, но след тоя конкурс. .. Не, вече залагам само на сигурно! Др. Асенов, И, 76. — Времената, бате, сега са такива, че докато ти търсиш правдата, ще ти хързулнат една динена кора, ще ти нахлузят един оглавник, та докато свят светува, не ще се оправиш. Г. Караславов, ОХ III, 43. — И аз съм за принципите, познаваш ме поне, но все си е дружко да имаш край себе си свои хора, верни. ., а не такива от кол и въже, дето само ще дирят да ти турят динената кора, не е ли тъй? Ем. Манов, В, 16. Герчо: — Мене ме отпиши, за ония мисли. Бая нагорно ще ти дойде. Ганчо: — Ония ли. Така ще ги хлъзна по динена кора, че ще помнят, докато са живи кой е Ганчо Бошнаков. В. Нешков, П, 154. — Вие гледайте консерваторите да не ви подхлъзнат пак на динена кора.. В. Геновска, СГ, 211. От кора до кора. Разг. От начало до край. — Докато едни ядат и пият, а други гледат, не може да има правда в света. Нали знаеш какво е казал Ботев? Прочети го, като си отидеш, от кора до кора. Не само стихотворенията. . Ст. Мокрев, ЗИ, 95. Подир сина въвеждат бащата. . — Е, баба, след като синът ти е признал всичко, от кора да кора, на теб не остава освен и ти да признаеш. Хр. Бръзицов, НЦ, 67.