КОРАБЛЕСОКРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Корабокрушение. Миналите пятнадесят дни полни са с кораблесокрушения и Черното море не забрави да покаже старата и странната своя слава. ЦΒ, 1855, бр. 256, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)