КО̀РАБНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Моряк. Във флота имаше карантина и отпуските бяха забранени. Затова плац-офицерът разреши това увеселение при условие, че на представлението ще има поне един корабник или кондуктор. Д. Добревски, БКН, 258. Небето на запад се бе помрачило, откъм Мраморно море подухваше влага. Навярно руските корабници са готови за отплаване и го чакат... Д. Рачев, СС, 101.
2. Остар. Боцман. — Корабите са леки и здрави, а корабниците са опитни гръцки моряци. Ив. Вазов, Съч. XX, 22.