КОРАБОКРУШЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до корабокрушенец и до корабокрушение. — Няма легла, другари! .. Тъкмо тогава в хотела влезе с едри тромави стъпки висок човек с твърде дълъг, неподстриган врат .. — Ха, Юрдек! .. — Ти май че имаше стая за госте? Аз и дребосъкът погледнахме влезлия с корабокрушенска надежда. Тонич, ББК, 50.