КОРАБОСТРОЀНЕ, мн. няма, ср. Построяване, направа на кораб; корабостроителство. Гърците успели да вземат цялата търговия из Средиземно море в свои ръце. Голямо развитие получила и търговията с роби. Развитието на занаятите и търговията се отразило благоприятно на корабостроенето. Ист. V кл, 60. Корабоплаването и корабостроенето водят началото си от най-древни времена. Й. Пращинков, ТК, 5. // Отрасъл в съвременната промишленост, който се занимава със строеж на кораби. Пресованата пластова дървесина се употребява още в самолетостроенето, корабостроенето, .. и другаде. HTM, 1961, кн. 3, 5. Морско корабостроене.


Източник: Речник на българския език (онлайн)