КОРАБОХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Корабоплавателен. Твърде многото корабоходни вади (канали) и железни пътища, които пресичат земята по всичкити посоки, улесняват да ся преноси стока скоро и лесно. Д. Манчев, ЗПУ, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)