КОРАВИНА̀, мн. няма, ж. Качество на корав; коравост, твърдост. Разтреперана, тя стисна рамката на прозореца, пръстите ѝ болезнено усетиха коравината на боядисаното дърво. А. Наковски, МПП, 82. Човекът разчита на волята си при големите си победи, скалите — на коравината си. Ил. Волен, МДС, 19. Под тая благообразна външност се криеше зверска коравина сърцето. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 25.