КОРАВОЧЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Твърдоглав, дебелоглав, инат. Имаше тогава и такива коравочели и упорити нападнати граждани — това бяха особено чорбаджиите — които се отнасяха с надменно презрение към вестника. Ив. Вазов, БП, 20.
