КОРА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до коран; коранов. Върнах се у дома, отпрах му един сън, .. че станах, та им вързах една муска: листче с две корански лакърдии, три косъма от котешка опашка и парче сапун. Н. Хайтов, ШГ, 275. Грабежът догма е еднакво силна / със догмите корански. . Без грабежи / кой би си дал труд тебе да урежда, / народе вечно глупий, вечно простий? Ст. Михайловски, Мис, 1897, кн. 6, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)