КО̀РДА ж. 1. Струна на музикален инструмент. Той гледаше сръчните пръсти на Паулина, които пробягваха пъргаво по кордите, после се загледа в хубавото ѝ лице, наведено над китарата. М. Марчевски, П, 241. Басово бръмна китара. . Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря. Мъжът, който държеше китарата, недоволно удари по кордите. Ем. Станев, ИК I и II, 19. Квартетът правеше силно впечатление на зрителите: Веселин Вапурджиев се наместваше на стола да закрепи виолончелото си. Лявата му ръка се плъзваше по дебелите корди, дясната опираше лъка в пода. Ст. Мокрев, ЗИ, 144. — Че като викнах на цигуларите: а сега! Изпокъсаха си кордите! Ал. Константинов, БГ, 110-111. Той вземал булгарината и зънкал по кордите и онова, което му нашепвала гората. Ст. Станчев, ПЯС, 32. ● Обр. Аз чувствувам всичката реалност на чаровницата като лъх от невидимо крило върху изпънатите корди на душата ми — като една безименна песен. Π. Κ. Яворов, Съч. III, 247.
2. Конец на въдица. — Не се плашете, другарю! — обади се внезапно той, без да откъсва поглед от своята въдица. — Елате насам!. . Точно в тоя миг кордата му леко потрепера, след това се успокои. П. Вежинов, СП, 38. Приготвил пръчката си, Ноев елегантно замахна. Кордата тихо изсвистя и лъскавата металическа рибка цопна звънко на около трийсетина метра от лодката. Л. Дилов, Т, 265. Матей закуси на две на три и тъкмо щеше да пали цигара, видя, че тънката корда потръпва, а бялото паче перо ту потъва, ту изплува. К. Колев, М, 85.
3. Спец. Специална тъкан, която е направена от няколко реда пресукани влакна от памук, пластмаса или кожа и се използва за уплътняване и укрепване на автомобилни гуми, за направа на тенис ракети и др.; корд. От влакното правят прежди, тъкани, облекло, ремъци, корди за автомобилни гуми, хартия. К, 1970, кн. 5, 4.
4. Рад. Тънка неметална жичка, чрез която се движи стрелката на скалата при настройката на радиоапарата. Прегледаха го набързо — малка била повредата — скъсала се кордата на ключа за запалване и изгасване на апарата. ВН, 1958, бр. 2201, 4.
5. Рядко. Дълго въже, което се използва в алпинизма, при дресировката на коне и др. Той побърза да навлече алпинисткия костюм, взе пикела, нарами кордата и тръгна към най-зловещия връх. Ж. Шемтов, ФП, 43.
6. Зоол. Хорда. Обаче типът на строеж [у кордовите животни] е общ: вътрешен скелет, за негова ос и опора на цялото тяло служи хрущялна гръбначна струна или корда, която при гръбначните животни се заменя с гръбнак. HTM, 1961, кн. 11, 22.
— От лат. chorda, corda 'черво, струна от черво' през гр. κόρδα, χορδἡ.