КОРДЀЛА ж. Разг. Панделка. Около мулетата е Аспасия, с пъстро елече и пшеничени коси, вързани отзад със синя кордела. Ст. Сивриев, ПВ, 164. Човекът беше около шестдесетгодишен, пълен, с очила и мека сива шапка със .. кордела. Сп. Кралевски, ВО, 110.

— От ит. cordella през гр. κορδέλλα. — Друга (диал.) форма: кордèля (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ—ФЗФ, 52/2, 1959, 267).


Източник: Речник на българския език (онлайн)