КОРДО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кордон. Той намислил да си купи с тия пари едно кордонче за часовника. Д. Калфов, Избр. разк., 354. На носа му са прищипнати очила със златна рамка и с провиснало отстрани черно кордонче. СбЦГМГ, 81.
