КОРЀКТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на коректен. Михов питаше своя командир прямо и откровено: .. Как да съобразя заповедта ви с тази по радиото, която ни задължава не само да не пропущаме през българска територия германски части, но и да ги разоръжим? Поздравявам ви за коректността и искреността с приятелски тон отговори генералът. X. Русев, ПС, 243— 244. Младенов беше тъй много обладан от тая история, че въпреки всичката си сдържаност и коректност, не успя да скрие от шефа си своето лично чувство, рязко противоположно на неговите възгледи. Д. Немиров, Д № 9, 137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)