КОРЀМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от корем. Миловидни, приветливи деца, .., гледат с тъмните си бляскави молещи очи. . Едно сочи изсъхналата си ръка, друго — изкривения си крак, трето се тупа по голото коремче, за да покаже, че е гладно. А. Каменова, И, 13. Лисичетата изпълниха с усърдия утринните си упражнения. Вдигаха нагоре лапички, пляскаха над главите си, извиваха се до земята с коремчетата нагоре. Коремчетата им бяха подути като гайдички. А. Каралийчев, ТР, 34. Из водата се стрелкаха малки рибки. Те блясваха със сребърните си коремчета като огледалца. Ив. Остриков, ОП, 34. Със зеленикавосини крила, с небесносини подкрилия и коремчета, с жълти, слънчеви гърбове и малки, остри очи, пчелоядите приличаха на тропични птици. Ем. Станев, ЯГ, 22.