КОРЕНДА̀К, мн. -ци, м. 1. Събир. Остар. Коренак.
2. Корен. Растенията ся делят на дръвче, дръвца и буряни. . Дръвцата едва имат малко стъбълце, корендак, връхърца и листче. Ив. Богоров, КГ, 64-65.
