КО̀РЕННО. Нареч. от коренен (в З знач.); основно, напълно. Повечето от нас бяха нелегални, на повечето от нас снимките бяха печатани в бюлетините за издирване на опасни престъпници, .. А работата ни бе такава, че трябваше да се движим в най-опасните софийски улици, .. А това значеше коренно да променим външния си вид. М. Гръбчева, ВИН, 201-202. Който иска коренно да ся изцери от която болест и да е, .. всяк месяц по два дни три дни наред да взема, .., от минералната и балсамическа тая вода. ЦВ, 1861 бр. 42, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)