КО̀РЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на корен (в 1 знач.), принадлежи на корен. Множество корени и коренови власинки проникват сред почвените частици. Хр. Дилов и др., PB, 10. Под отпадъчна дървесина се разбира например пъпната и кореновата дървесина на старите дъбови дървета. Пр, 1952, кн. 6, 12. Коренови разклонения.
2. Който се осъществява чрез корен (в 1 знач.). Историята на учението за кореновото хранене на растенията започва с първия значителен опит в началото на XVII в. на белгийския лекар и философ Ван Хелмонт. Д. Георгиев, ТЖР, 9.