КОРЕНОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има големи корени и се отглежда заради тях. Добре е да има в дворната градина както листен, така и кореновиден магданоз. ЖД, 1968, кн. 3, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)