КОРЕНЯ̀ЧКА ж. Жена, която живее в селище, в което се е родила. В нашата служба беше изграден кръжок по английски език. В него влязоха: трима брезничани, двама трънчани, две коренячки софиянки и аз, който съм радомирчанин. Всички бяхме от Западна България. Ст, 1965, бр. 1007, 2. Баба Нела е коренячка софиянка, не е просто селянка като баба Цона, татковата майка. Тарас, ТМ, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)