КОРЕСПОНДЀНТ м. 1. Сътрудник на вестник или списание, който изпраща съобщения, дописки за обнародване; дописник. Той често поглеждаше надясно към оджака, дето стоеха уединено двама чужденци, поляци, кореспонденти на европейски вестници. Ив. Вазов, Съч. XI, 163. Имперският съд беше задръстен от правници, германски журналисти, кореспонденти на световни вестници, хитлеристки големци, окичени с ордени, гестаповци, свидетели. А. Каралийчев, НЧ, 140. С прякото си участие в изборната борба като агитатори и оратори, като кореспонденти и сътрудници на вестниците, писателите защищават непоколебимо отечественофронтовските листи. РД, 1949, бр. 124, 2. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи, като оракулско предсказание, се разнасят чрез печата по целия свят — иди сетне доказвай, че чрез Байганьовите уста не глаголи народа българский... Ал. Константинов, БГ, 20. Военен кореспондент. Задграничен кореспондент. Окръжен кореспондент на столичен вестник.
2. Служител, който води преписката на учреждение, предприятие, служба и др. Неговата мисъл беше да бъде некога не гребенар, но кореспондент или прибирник на йедна голяма къща. Ч, 1871, кн. 23, 720.
3. Остар. Лице, което се намира в преписка с някого. После аз ща им казувам как [книгите] да ги изпращат, като ся проумявам с кореспондентите си в Русчук или Свищов по-напред за тях. АНГ I, 97.
— Нем. Korrespondent или рус. корреспондент.