КОРЕСПОНДЀНТИН, мн. кореспондѐнти, м. Остар. сега простонар. Кореспондент. Чужденците — единът от тях очевидно беше кореспондентин — гледаха втрещени на стареца. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 117. В своята книга „Зверствата в България“, кореспондентинът на „Дайли Нюс“, Мак Гахан, .. , говори, че когато една армянка му разказвала за постъпката на Коча и Спаса, как mue жертвувале своето семейство, хладнокръвният ингилизин не обърнал внимание на нейните думи. З. Стоянов, ЗБВ III, 292.