КОРЍЙКА ж. Умал. от кория; малка кория. Пред него се показаха царевични ниви, . ., а зад тях се виждаха корийки и сечища, прошарени с високи дъбове и малки ниви. Ем. Станев, ВТВ, 75. В коритата до кошарата открих гнездо на папуняк. К. Момчилов, ЗК, 77. Стори ми се, че из нашата колиба изскочи жена и бързо се изгуби в корийката. Елин Пелин, Съч. II, 68. — Миленке, мила връстнице, / .. / Я тръгвай да си походим, / където искаш, дето щеш; / да идем в китна корийка. Ц. Церковски, Съч. II, 226-227.