КОРЍНТЯ̀НИН, мн. корѝнтя̀ни, м. 1. Истор. Жител на древногръцкия град държава Коринт. Спартанците, като са съединили със своите пелопонески съюзници и с беотийците, отново нападнали на Атика и дошли до Елевсина, но тука коринтяните са отказали да идат по-нататък с тях и са върнали дома си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 94-95.
2. Мъж, който е роден или живее в Коринт, град в Южна Гърция.