КО̀РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който проявява корист (във 2 знач.), който търси облаги, полза за себе си; користолюбив. Противоп. безкористен. Скрит и користен човек беше той [Юрталана] — можеше и да дойде е неделя, а можеше и да не дойде. Г. Караславов, С, 84. Когато имаш работа с такива користни хора и тирани на мисълта, какво добро може да очакваш от тях? Г. Бакалов, Избр. пр, 36.
2. Който е основан на корист, който е свързан с корист; користолюбив. Противоп. безкористен. Главният прокурор знаеше, че и с него Хаваджиев се запозна от някои користни съображения, но го търсеше заради жена му. Г. Караславов, Т, 10. Той намираше за празна и излишна работа да се занимава с политика, а хората, които се занимаваха с нея, обвиняваше, че обязателно гонят користни цели. В. Нешков, Н, 272. Користни подбуди. Користни причини. Користни съвети. Користно желание.
3. Остар. Който е свързан с плячка, обир. Огледват се наоколо с бистро око и гладят дръжките на ятаганите и на сабите си, защото татарският скороходец е знак за война или поне за користен поход. Ст. Ботьов, Κ (превод), 18.