КО̀РИСТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на користен. Противоп. безкористност, безкористие. Освен унизителните проявления на дребнава, животинска користност, имаше ли в гънките на тая душа да се крият някакви по-високи и човешки чувства. Ив. Вазов, Съч. XI, 20. По-добре ще сторят хората около в. „България“ да не говорят вече за безкористие, защото едва ли е възможна no-голяма користност от тази. Пряп., 1903, бр. 13, 4.