КОРИСТОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Човек, който в действията си, плановете си се ръководи от корист, користолюбие. Към нея [шатрата] водеше пътека от скъп пъстър губер, по която трябваше да минат просители и нови користолюбци — такива хора са като мухите, веднага разбират отде може да падне някаква благина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 456. Не може например да се бориш за свобода на угнетените, . ., за братство и равенство и в същото време да бъдеш жесток. Или користолюбец и лицемер. Ем. Манов, ДСР, 272. Всяка община е длъжна както ся старае да си избира добри и учени учители, тъй съще да гледа да избира изпомежду си за в училищното настоятелство хора честни, хора родолюбци, а не користолюбци и хора, които малко много отбират от тая служба. Лет., 1871, 164. Едни разграбиха момчетията за свои роби, други пък, по-користолюбци, зеха за свой дял мъже крепки и ги проводиха на имотите си, за да им работят вкъщи. Г. Кръстевич, ИБ, 128.