КОРИСТОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се характеризира с користолюбие; користен. Користолюбив в отношенията си с другите, той [бай Ганьо] е непоправим скъперник. Лит. XI кл, 18. Всред едно общество, лишено от всяко нравствено чувство, общество користолюбиво, раболепно, изнуряваще се в най-разюздания разврат, той живее [Микеланджело] неопетнен от никакъв порок. К. Величков, ПССъч. III, 153. Селянинът е жъртва на користолюбивите камилавки, на турските владетели и на пашите едонородни чорбаджие, но то ѝ още не е ограбен съвсем, той не е още поробен, защото има своя воля и иска да живее. БГ, 1870, 2.
2. Който е основан на корист, който е свързан с корист; користен. Защото политическото поприще не беше насеяно за него само с рози. Те най-малко растат на неговата почва, отъпкана от боричканията на всички користолюбиви жажди, болнави честолюбия и партийни страсти. Ив. Вазов, Съч. XXV, 48. Колко безосновно е било особено обвинението, че двамата членове са се движели от користолюбиви мотиви при участието си в дружеството, знаем добре от всички свидетелства за живота им [на Стоянов и Друмев] в България. М. Арнаудов, БКД, 178. Користолюбиви планове.