КОРЍТО, мн. корита̀, ср. 1. Продълговат, немного дълбок съд от дърво, камък или метал, който се използва за пране и къпане, за поене и хранене на добитък и в някои производства. През нощта заваля дъжд. . Кондарев се събуди от плясъка на дъждовната вода, която жените събираха в съдове и корита, сложени под капчуците. Ем. Станев, ИК II и II, 76. Когато видя, че бабата скоро ще докъпе детето, той [Петранов] извади една жълтица и я пусна в коритото. М. Кремен, СС, 58. Златоносният пясък се промива в обикновени корита. Хим. VII кл, 1950, 111. Еще от дънера му [на хлебното дърво] правят си каичета, корита, греди за колибите си. Лет., 1871, 110. Твойта къща, Цоне, още неметена, / белите ти платна на плет изгореха, / тънките ти ризи във корито киснат. Нар. пес., СбВСтТ, 776. Излез, излез, свекърво, / че ти водим отмяна, / с копринена премяна. / Ща ти пере ризата, / в кокошето корито. Нар. пес., СбВСт, 233. // Вместилище с подобна форма. Чуваше се само шуртенето на водата в каменното корито на чешмата. М. Марчевски, ТС, 36. В слънчеви дни на голямата каменна чешма извън градчето се струпваха жени и момичета, удряха с бухалките в каменните корита и простираха по ливадата шарените вълнени черги и халища. Л. Галина, Л, 33.
2. Улей на воденица. Лятната жега изгори тревата, намали водите на реката и до коритото на Бойчовата воденица едва достигаше тънка струя. К. Петканов, ОБ, 47.
3. Издълбано от водата място, по което тече или е текла река; легло на река, поточе и др. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си, оставяйки мазна тиня по бреговете. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Няколко души зидари поправяха коритото на поточето, строяха подпорна стена. П. Проданов, С, 130. Клонестите черни тополи над някогашното лъкатушно речно корито са се превърнали на полувековни старци, .. В ново корито, издълбано от човешка ръка, стремително тече водата надолу. А. Каралийчев, С, 93. Не знаем вашето село как е, но нашето е разположено на двата бряга на една река. Някога тя течеше буйна и голяма, но сега коритото ѝ е пълно с пясък и през лятото пресъхва. Чудомир, Избр. пр, 5. Самата особена отлика на това място са реките, които си са издълбали доста дълбоки корита в тази насипана земя. Лет., 1876, 128. ● Обр. Затънал, кметският полагаше всички сили да вкара тоя младежки порой в корито, но това корито беше чуждо, плитко сякаш и водите се разливаха настрани по най-тъмните падинки. Ст. Даскалов, БМ, 62-63.
4. Разш. Долина на река, речна област; поречие, басейн. От време на време ревеше и магарето, .. Цялото корито на реката кънтеше от тоя необуздан рев. К. Калчев, ДНГ, 97. Слънцето наближаваше да са подаде, когато гласът на дървеното клепало са раздаде из коритото на бистрата Тополница. З. Стоянов, ЗБВ II, 73. Серес, град важен, разположен на езеро Такино в коритото на Струма, върти голяма търговия с памук. С. Бобчев, ПОС (превод), 85. Планините, които отделят коритата на реките, що текат в океана, . ., отнемат от морските ветрове — .. —тяхната влажност. Д. Витанов, ФГ (превод), 69.
5. Диал. Съд, който се използва за пренасяне на грозде с кола; кораб, постав (Ст. Младенов, БТР).
6. Разг. Неголям плавателен съд, обикн. лодка, гемия, малък кораб. Хората, които се виждаха по палубите на тия малки и големи корита, изглеждаха като джуджета, които теглят весла или се катерят по мачтите. И. Петров, MB, 210. Старият майстор смаза грижливо руля, дълго оглежда добре засмоленото бланкирано дъно, одобри коритото за път. С. Чернишев, ВМ, 16. // Тялото на малък плавателен съд; корпус. Параходът потъна и самото му корито, откак го извлякоха из водата, намериха ияло разбито. Й. Груев, СП (превод), 42.
7. Остар. Таз на човек. По някой път ся изкривяват доста и костите на коритото, а това у момичетата е много лошо нещо, защото изпосле докарва мъчнотия или май невъзможност да станат майки. Лет., 1871, 124. Коритото състои от 4 кости, така устроени, чтото правят един костен съд; гръбнакът стои на тия кости и освен това те служат да дръжат долните краища. НКАФ (превод), 7.
◊ Захлупвам / захлупя (турям / туря, турвам / турна, слагам / сложа) под корито<то> някого. Разг. 1. Преженвам по-голяма сестра или брат. Жените, като я гледаха да расте хубава и дяволита, често се шегуваха с кака ѝ: — Жени се, маа, Стойно! Жени се, доде не са се вгледали ергените на това Радкестото, че ще те захлупи под коритото, a! Ил. Волен, ДД, 113. — Към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото.. В. Нешков, Н, 283. 2. Успявам да надмина значително някого по постижения, успехи. — Че като препаса на другия ден пистолета на кръста си оная ми ти Марена Алтънова! Малей, земята пищи под нея!.. Всичките младежи ги захлупи под коритото! — кривеше глава и цъкаше той [Начо]. Ил. Волен, MДС, 144. Злата̀ кака под корито. Диал. Казва се, когато по-малката сестра е по-хубава от голямата, която е за женене. На свиня дай ново корито; разбира ти свиня от ново корито. Диал. Пренебр. Казва се за човек, който като си е облякъл нови дрехи, не ги пази, а ги изцапва, измърсява. Не е в градина никнал, а в корито паднал. Диал. Употребява се, когато премного хвалят някого, като забравят, че и той е човек със свои слабости. Нямам корито. Диал. Шег. Нямам по-голям брат ерген или по-голяма сестра мома, мога да се оженя или омъжа. Оттиквам / оттикна коритото. Диал. Шег. Получавам възможност да се омъжа, защото по-голямата ми сестра вече се е омъжила. Под корито. Диал. За момък или девойка — който още не ергенува (не се замомява), защото има по-голям неженен брат (по-голяма неженена сестра). „Аз си имам дор двоица, / дoр двоица, дор троица: / първо либе по загоре, / ../ трето либе поди стреха, / поди стреха под корито.“ Нар. пес., СбВСтТ, 186. Сякаш са го на корито хранили. Диал. Казва се за човек, който е много дебел, охранен.