КОРИФЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. Книж. 1. Обикн. със съгл. или несъгл. определение или с предл. на. Най-виден, най-изтъкнат представител, деец в някаква област, който заема челно място и играе ръководна роля. На пашата сцена съвсем рядко се дават пиеси от днешните корифеи на драматическото изкуство. Ст. Грудев, АБ, 58. Тоя десетгодишен крилат устрем тласна изобщо певческата култура в малка България към завидни художествени висини, гдето царствуваха малцина корифеи от големината на една Христина Морфова. . БНТ, 1940, бр. 202, 1. Като се съберяха в една академия корифеите на нашата книжнина, които бяха повечето и учители, щяха да овдовеят много училища и щеше да се повреди на общото, образование. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 695
2. Истор. Ръководител на хора в древногръцката трагедия. Хорът имал свой шеф или корифей, който запявал песента, а отпосле подемал темата на дитирамбата и я разказвал пред хористите. БР, 1931, кн. 4-5, 143.
— От гр. κορυφαῖος 'вожд' прeз фр. coryphée или рус. корифeй.— В. Знаниe, 1875, бр. 20—21.