КОРЍЯ ж. 1. Диал. Гора. Полето свършва с друга кория — по-малка и по-млада от голямата Кайрашка гора.. Ив. Гайдаров, ДЧ, 55. И по двата бряга се заредиха ливади, градини, лозя, върбови кории, а зад тях — позлатени ниви, додето окото ти види. А. Каралийчев, С, 144. Обглеждах малкото, но героично село Крън и неговата стара орехова кория. Ст. Станчев, ПЯС, 12. За да стигнат в башнята, трябваше да преминат една голяма и гъста кория от високи и стари липи. X, Пашов и др., ЦП (побълг.), 97.
2. Остар. Гора, която е собственост на селската община и се сече само за обществени нужди; бранище. Мама Димитру думаше: / „Синко Димитре, Димитре, / не сечи селска кория, / не карай тежка гария, / не мъчи клети сюрмаси.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 92-93. Не би било лошаво да са запрети на жителите и да секат без никаква нужда горите и кориите и да опустошават страната единствено чрез своята глупост. Знан., 1875, бр. 7, 106. Слънцето беше вече огряло през прозорците вкъщи; оттук са виждаше надолу селското бранище (кория), на коя зелените ѝ листе още някак неповредени лъщяха са отдалеч. Ил. Блъсков, ЗК, 206.
— От тур. koru 'горичка'.