KО̀PMECT, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Коремест. Там беше, .., корместият едър чорбаджия Карагьозоолу. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. Двете ясени били и двете навременни и да раждат наскоро, но другарката на майка ми белким по-навременна била и по-корместа, за което и вървяла някак по-изпъчено. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)