КОРМЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до кормило. Върху тази могъща машина [мотоциклета], .., той [Рафаил] изглеждаше дребен, но така биваше, когато седеше на възглавката, наведен над кормилните ръчки. А. Гуляшки, ДМС, 93. Беше установено, че аварията е станала вследствие техническа повреда в спирачките и кормилната част. К. Калчев, ДНГ, 169. При тракторните култиватори направляването на колелата става с помощта на кормилен механизъм със зъбна предавка. М. Дуковски и др., СМ, 107. Кормилна уредба.
◊ Кормилни пера. Опашните пера при птиците, които направляват движението по време на летене. На опашката [на птиците] контурните пера са здрави, големи и при летенето направляват движението, затова се наричат кормилни. Зоол. VII кл, 98.