КОРМУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. прех. 1. Управлявам моторно превозно средство. Воеводов се почувствува неудобно, по тялото му пропълзя страх, въпреки че беше стар и опитен шофьор — редовно кормуваше една служебна сива волга като посрещаше чуждестранни търговски организации. А. Михайлов, ДП, 46. Така редник Данко Диманов до тринадесет часа не пусна кормилото, а когато не кормуваше, работеше за двама, само и само no-скоро да се изпълни задачата. Кр. Кръстев, К, 253. Кормувам трактор. // Разш. Обучавам се да управлявам моторно превозно средство. Пред входа са строени учебните коли и курсистите за професионални шофьори припряно се суетят около тях, .. Нали и днес ще могат да кормуват — това е достатъчно, за да ги направи щастливи. Б. Райков, ПВ, 114.
2. Имам право да управлявам моторно превозно средство след успешно положени изпити. Кола още не съм си купил, но вече кормувам. кормувам се страд. Пътем Раденко се отби при машината, която днес се кормуваше от тракторния бригадир. Б. Обретенов, С, 143.