КОРО̀НА ж. 1. Символ на монархична или духовна власт във форма на кръг или шапка, изработен обикновено от благороден метал и богато украсен, който се поставя на главата. Симеон си навел глава пред Патриарха и той го благословил и провъзгласил за цар, като му турил на главата царска корона. ВИ, 121. Царицата-чума поела мантията и я наметнала върху плещите на младоженеца. После взела голяма златна корона, над чието кръжило се кръстосвали дванадесет реда бисер, а на върха блестяла голяма топка от смарагд. Н. Райнов, КЧ II, 54. Новоизбраният папа получава освящението си, одеждите и короната от епископа на кардиналския чин, остийския архиерей. ИЗ 1877, 175. На входа се показа жена в златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Δ Владишка корона. ● Обр. Прозрачни мъгли още се пластяха в гънките на урвите на Рибарица, но снежната ѝ корона се руменееше вече от отблясъка на възточната заря. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150. Тя [Божана] се бе съвзела от болестта .., сините ѝ очи се смееха и стоеше там, до вратата, с разкошната, тежка корона от златисти коси на главата си, цяла в бледосиня коприна. Д. Талев, ЖС, 338. // Изображение на такъв символ. На другия ден Матей Матов получи сребърна табакера с вензел и корона над буквата Ф. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. Българският държавен белег е златен коронован лев на тъмночървен щит. Над щита — княжеска корона. ПОУ, 7.
2. Прен. Царска, монархическа власт, монархическо управление. Йоаким подушваше тайните копнежи на Светослава да допипа короната чрез посредството на Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Поколенията запомниха. Юстиниана, защото издигна най-хубавата църква на земята: „Света София“, Велизария — защото изкла четиридесет хиляди души на хиподрома, за да спаси короната на Юстиниана. А. Каралийчев, С, 42. „И ако някой ден / корона кралска ми предложат мен, / отблъснал бих я аз, свободен за да бъда!“ К. Христов, ЧБ, 123.
3. Прен. Монарх. Краят на оживената търговска дейност в Париж поставя Френската революция, която обявява всички колекции на аристокрацията, църквата и короната за народна собственост. Хр. Ковачевски, СК, 122. Конституцията дава на короната правото да разтуря камарата. С. Радев, ССБ I, 91. Хумников пък бе убеден, че само действуващ или запасен офицер би имал необходимата твърдост, би бил до смърт предан на новата власт и на короната. Г. Караславов, ОХ IV, 219.
4. Прен. Със съгл. опред. Държава, обикн. с монархическо управление; царство. Пропусна [сър Норман] да каже за огромните богатства, които неговите сънародници извличаха от необятната, тайнствена Индия и не полагаха никакви грижи за поминъка и благосъстоянието на населението на бисера на английската корона. Д. Спространов, С, 126. Макар и да има 5 века откак турското правителство са е наложило чрез грубата сила на нашето отечество, българите при сичко това считат правдините на българската корона като неуничтожени и съществующи де факто. НБ, 1876, бр. 53, 204.
5. Горната част на дърво, образувана от клоните и възприемана като цялостна форма. По-нататък .. се издигат два високи чемшире, с големи, гъсто зашумени корони, лете и зиме сѐ зелени. Т. Влайков, Съч. II, 205-206. Наляво от прозорчето като чер букет тъмнееше короната на една слива, в чиито клони беще се заплел септемврийският месец. Ем. Станев, ИК III и IV, 428. От кръглата корона на крушата слитаха бели сбръчкани листенца. Л. Галина, Л, 6. Лъчите на слънцето проникваха през широките корони на дивите смокини. Гр. Угаров, ПСЗ, 140.
6. Астрон. Светъл ореол около слънчевия диск, който се вижда с невъоръжено око само по време на пълно слънчево затъмнение. Слънчева корона се наричат най-външните, силно разредени слоеве на атмосферата на Слънцето. Вл. Шкодров и др., ЕРМА (превод), 289. Целта на експедицията беше да се фотографира на филмова лента короната на слънцето в момента на пълното му затъмнение. ВН, 1961, бр. 2946, 1.
7. Електр. Явление, при което се получава светене около проводниците за високо напрежение вследствие йонизирането на въздуха около тях. Около проводниците, когато не са достатъчно гладки, се наблюдава светене. Това светене обвива проводниците и се нарича корона. Физ. X кл, 1958, 149. В зависимост от полярността на проводника короната може да бъде положителна или отрицателна. Я. Якимов, Т, 343.
8. Техн. Голямото зъбно колело в диференциала на автомобила. ТПК „Металург“ .. откри репаратурен цех .. за възстановяване на изронени зъби на скорости, .., корони, полуоси. ВН, 1961, бр. 3104, 3. В завода за резервни части .. стругарите комсомолци .. изработват венци, корони и други части за автомобили. ВН, 1960, бр. 2857, 2. // Горната половина от зъба при зъбните колела.
9. Техн. Режещият инструмент на сондажна тръба. Под въртящия се лост бликала черна мътилка. Първият и най-верен признак, че короната на лоста дълбае вече в рудното тяло. С, 1954, кн. 3, 101. Твърдите минерали се употребяват най-често като абразив, например корунд, диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.). Б. Ангелов, ЗМ, 25.
10. Муз. Знак във формата на дъгичка с точка за означаване на удължена трайност на тон или на пауза. В първата ария от „Кармен“, една от най-трудните тенорови арии, неговите [на П. Райчев] височини ни изненадаха със своята мощ и ширина, а последната фраза, която завършва на си бемол с една дълга корона, беше блестящо и с голям патос изпята. К, 1926, бр. 86, 3.
11. Техн. Най-горната част на язовирна стена, дига и под., по която минава транзитен път за хора и превозни средства. Стената [на язовир „Калин“] е гравитачен тип от бетон, с височина 13 метра и дължина по короната над 400 метра. Пр, 1953, кн. 1, 42. Короната на дигите трябва да лежи 0,80 до 2 метра над най-високото водно ниво в реката. Д. Велев, M II, 53.
12. Остар. Венец (в 1 знач.). Посетителите захванале да свирят и достигнале до такова негодувание, щото захванале да хвърлят на сцената китки и корони от слама. Хр. Ботев, Съч. 1950, 320.
— От лат. corona 'вeнeц' прeз гр. κορώνα. — Друга (остар.) форма: кору̀на.