КОРОНА̀ЦИЯ ж. Тържествена церемония в църква за провъзгласяване някого за монарх, при която се поставя корона на главата му; коронясване. В тази черква [„Нотр дам“] са ставали коронациите и сватбите на много френски крале. Ив. Мирски, ПДЗ, 85-86. Тая сутрин топовни гърмежи обявиха почването на тържествата по коронацията. Бълг., 1902, бр. 524, 3. Те [Янкулов и Странски] бяха избрани от постоянния комитет да представят Източна Румелия при коронацията на руския цар Александър III. СбЦГМГ, 232. Старите и младите либерали, .., княз и генерали, министри, всичките се явиха на коронацията в Москва. М, 1883, бр. 508, 3.
— От лат. coronatio -onis прeз рус. коронация. — В. Знаниe, 1875, бр. 13.