КОРОНО̀ВАН, -а, -о, мн. -и, м. Прич. мин. страд. от короновам и от короновам се като прил. Книж.
1. Който има царска власт, който официално е монарх, цар. Придворните художници били задължени, когато рисуват коронования владетел, да бъдат винаги облечени в съответното официално, парадно облекло. Хр. Ковачевски, СК, 33. А що са планове родени, / какви интриги са кроени / за короновани особи във мрака / на миналото. К. Христов, ЧБ, 156.
2. Който е с корона на главата. Вратата беше широка, от ковано желязо, с два фенера над нея и герб с короновани двуглави орли. Ст. Дичев, ЗС II, 513. Българският държавен белег е златен коронован лев на тъмночервен щит. Над щита — княжеска корона. ПОУ, 7,3. Като същ. Само мн. Монархът и членовете на неговото семейство. Анна Комнина е родена в Свещения дворец — стаята на коронованите. А. Каралийчев, С, 35.
◊ Коронован<а> глава. Книж. Монарх, цар. По трите лавици на касата бяха наредени грижливо свити фишеци с всевъзможни монети, златни и сребърни, сечени в различни времена от турски султани и короновани глави на чужди държави. А. Христофоров, А, 127.