КОРОНЯ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от коронясвам и от коронясвам се; коронация. Патриархът отказа да венчее Светослава. Коронясването обаче стана в храма на св. Димитрия, тържествено. Ив. Вазов, Съч. XIV, 196. Царят знаеше, че бие камбаната на „Света Петка“ за коронясването на малкия му син. Днес тригодишният Михаил щеше да стане съуправител. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 35. — Ако аз допусна коронясването на Йоаница преди да се произнесе вашата справедливост между нас, никога римската църква не ще ми възвърне това, което ми принадлежи. РН, 1910, кн. 8-9, 210. За коронясването Асенево на царство бил повикан от Средец (София) Василий Загорский, който после станал търновский патриарх (1204). Т. Шишков, ИБН, 202.