КОРУ̀БА ж. 1. Естествена кухина в дънера на дебело дърво; хралупа. В дънера на дървото времето и червеите бяха издълбали голяма коруба, която приличаше на малка пещера. Д. Спространов, ОП, 270. Това го [Иван Рилски] принудило да се укрие в непроходимата Рилска планина и там се заселил в корубата на един многовековен дъб. Ив. Вазов, Съч. XV, 32. После [лисицата] отиде да спи в корубата на едно паднало от старост дърво, което ѝ служеше за жилище. Ем. Станев, ПЕГ, 72. Наместо къщя mue [диваците] употребляват ями в земята, каменните пещери и корубите на старите дървета. Знан., 1875, бр. 11, 165.
2. Дънерът на дебело, старо, с попукана кора дърво. — В разцепената му [на свещения дъб] коруба стои скрит каменен брус, . ., а пред дъба има жертвеник и каменен топор. Ст. Загорчинов, ЛСС, 115.
3. Прен. Рядко. Кухо тяло на предмет. Издигна [мъжът] тамбурата и я удари в един дънер. Пръсна се яворовата коруба и късовете изненадаха. Д. Спространов, ОП, 350. По огромната коруба на кораба сноват електротехници .., електромонтьори. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.
4. Диал. Ограда на кладенец. И почна Йовчо да копае кладенец пред нея [къщата]. Изкопа го, иззида го, сложи му една букова коруба отгоре, окачи му кофата и всичко се нареди. Чудомир, Избр. пр, 254. Посред двора те [Найденови] имаха дълбок кладенец с ниска открита коруба. Г. Райчев, ЗК, 115.
5. Остар. и диал. Корито (в 1 и 2 знач.). Те [маданите] замлъкваха един подир друг, кой с разбита коруба, кой с отбита вада. А. Христофоров, А, 314. Ала със смъртта на животните умираха сякаш и панаирните вреви, .. ; гроздоберските веселби, дългите коруби с тяхната кипнала шира. Д. Вълев, Ж, 25.
6. Остар. и диал. Костният щит на тялото на костенурка. На една издатина на скалата се припичаше на слънце голяма черножълта костенурка .. Като стигна на едно равнище с животното, [Гергин] протегна ръка, но едва го досегна. Костенурката веднага прибра глава и крачка в корубата си. Ем. Манов, ДСР, 440-441. Само костенурката мина току край соколчето, без да иска да знае. Понесла гиздава коруба, тя поглеждаше насам-натам. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 53.
7. Остар. Телесната кухина у човека, ограничена от гръдния кош. Корубата на гръдите е празнина, устроена от гръдната кост (..), от ребрата и от гръбнака, и някогаш ся нарича гръдна празнина. НКАФ (превод), 4. Ребрата, кога ся повдигнат, средната част на диафрагмата, която ся простира горе в корубата на гръдите, спада надоле. НКАФ (превод), 75.
8. Остар. и диал. Издута част на предмет. „Той [Тервел], . ., слагаше на земята щита си с корубата надолу.“ Π. Ρ. Славейков, ПИ, 64.
9. Остар. Кубе на църква. Щутгард, .., има вехта цръква по готическа архитектура, прочута за най-широката и най-високата ѝ коруба. Ив. Богоров, КГ, 121. През един голям прозорец,. ., осветляваше ся долнята част на окружието, когато очите заблуждаваха, без да знаят накъде в мрака на високите коруби (кубета). Π. Ρ. Славейков, ДБМ (превод), 191.
10. Прен. Остар. Свод. Разумява ся, что и звездовитата коруба на небото, дето ся вижда кръговита, може ся раздели и тя на 360 стъпове, тъкмо сравнени с ония на Земята. Ив. Богоров, КГ, 8. Небето имало сферическа форма и обгръщало като коруба цялата земя. Д. Витанов, НС (превод), 25.
◊ Коруба жаба. Диал. Костенурка. Две коруби жаби (костенурки, желви) бяха се спрели насред пътя и, с извадени навън глави, нещо си приказваха. Ст. Заимов, Μ Ι, 132.