КОРУ̀БЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дърво — което има коруба, хралупа. Щъркелите в гнездото на високия корубест бряст писукаха нежно и припляскваха навремени с криле. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89. На няколко крачки по-нагоре под корените на един стар корубест бук таеше вода. Д. Фучеджиев, Р, 53. Красив, забулен с легенди, този остров беше примамвал много пъти момчетата от гимназията със своите тайнствени брегове, обрасли със стари корубести върби. Г. Русафов, ИТБД, 74. От морето се преселихме в джунглата, край нас шумяха сабите на камъша, стари и корубести дървета се надвесваха над бреговете. С. Северняк, ИРЕ, 369.
2. Остар. и диал. Който е с форма на коруба (в 8 знач.); издут, изпъкнал. Противоп. вдлъбнат. Имало е обаче хора в Средновековието, които са мислили, че Земята е като огромна тепсия или някаква корубеста повърхност, която е била крепена от слонове или огромни костенурки. Г. Томалевски, АН, 60. Повръхнините имат дължина и ширина и са или плоскати като на масата, или корубести като на изпъкнато стъкло. П. Р. Славейков, ПЧ, 42. През дупка на стена корубеста, навън издадена (..), в определено время изтича вода повече, отколкото може да изтече пак в толкова время и през такава дупка на равна стена. Н. Геров, ИФ, 165-166. Тогаз Гектор полетял назад, уловил камък в жилестата си ръка и сполучил право в корубестия щит на своя враг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 77.
3. Прен. Диал. Който е с форма на коруба (в 10 знач.); сводест, сводообразен. Ние преминахме през корубест каменен мост, настлан с широки плочи (строен е още през турско време). Й. Радичков и др., ГСП, 120. А една девойка, / .., / все се крие в тъмен сутерен — / бледна, слънце не видяла, / под таван корубест, / ниско-ниско сведен, окаден. Бл. Димитрова, Л, 272. Корубеста пещ. Корубести гробници.