КОРУДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до коруджия. Той [Димо] замяри с тенка пушка, / тенка пушка коруджийска, / .., / подари го до мяж двяте, / до мяж двяте черни йочи. Нар. пес., СбНУ XLVII, 86. „Я ме фани, та ме води, / та ме води в колибата, / па постели бело кепе, / бело кепе коруджийско.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 251.