KOCА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до косачка2. Като се поставят специални шинни делители пред косачния нож:, машината ще може да работи безупречно и в най-високите и налягали фиеви посеви. ВН, 1961, бр. 3019, 1. Косачен предавателен механизъм. Косачен кардан.


Източник: Речник на българския език (онлайн)