КОСЀНЍЦА ж. Диал. 1. Място с трева за косене; ливада, косенина. Проклета да е Денкина майка, / че закарала Денка на нива, / .. / Отде се зеле турци и гърци, / .... / боса я гонат през косеница. Нар. пес., СбВСтТ, 257.
2. Коситба (Ст. Младенов, БТР).