KО̀CEPЧE, мн. -та, ср. Умал. от косер1 (в 1 и 2 знач.). След малко нахранените берачи се пръскат с кошници и косерчета, (криви, назъбени ножчета) в ръце и се загубват между гъстите редици лози. К. Константинрв, ППГ, 64. Дребни деца не заспиват, .., тичкат насам-натак, .., а по-едри приготвят си кошнички, карат се за косерчета. Ил. Блъсков СК,60.