КОСЍТРО, мн. няма, ср. Остар. и диал.1. Олово. — Аз съм патил, такова нещо да пази Господ .. не се приближавам, сбъхтвал ме е мене такъв таласъм на нашата чешма, та догде ме изцерят, че врачки ли не щеш, . ., ама догде не ми ля една циганка коситро .., не ме остави болестта. Ц. Гинчев, ГК, 103. Разни баяния. Като що баят баби за уроки, за уплашено що леят восък и коситро — .., че уж от какво ся е уплашил болящия, то ся изливало. Г. С. Раковски, Π I, 12.

2. Калай.

— Γр. κασσίτερος 'калай'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)