КОСЍЦА1 ж. 1. Умал.-гальов. от коса1 (в 1 знач.); косичка1. Още го [Матейча] виждам— ей такова едно момче .. Косицата му — сламена, ризката —· конопена, а гащичките му — до коленете. А. Каралийчев, СР, 117. Разпуснала по гърба си копринената си косица, която беше уплетена на няколко плетеници, а в mue плетеници бяха заплетени маниста. Л. Каравелов, Съч. II, 137. Светлите му косици, подстригани високо, почти до самия врътляк, му придаваха особено решителен и самоуверен момчешки вид. Цв. Ангелов, ЧД, 143. — Ох, съгледах майко, долу во Загоре първинка девойка, по-ясна зорница, — / като паун ми ходи по широко дворе / със златни треперушки на руса косица. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 111. Когато в лятно време заросит роса, децата в Охрид изваждат капаците си на открито място и, гологлави по росата, викат; „Роси, роси, росица, / да ми растит косица.“ СбНУКШ ч. III, 42.
2. Остар. Диал. Оплетена коса1; плитка, косичка1. Има голямо сходство в костюмите и труфилата на индианките и шопкините: те също така си заплитат косици и си закриват лицето. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 51. Само да протегне ръка — и ще докосне косите на момичето. Как само ги е сплело, на тънички, много тънички косици. Д. Мантов, ХК, 16. Станала е деойка / утрина рано в недяле, / ... / Та на дружки гоори; / — Плетете, дружки, другарки, / косица моета жица, / да гледя татко, да тажи / да гледа майка, да плаче! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28.
КОСЍЦА2 ж. Умал.-гальов. от коса2 (в 1 знач.). Ех, ливадо равничка, / буйничка и плавничка, / татко клепа косица / за меката тревица — / и на всяко чук, чук, чук, / се обажда пъдпъдък. Чичо Стоян, ЧК, 101.
КОСЍЦА3 ж. Диал. 1. Остра ножовка с две дръжки отстрани, която служи за по-фино оглаждане на дърво за различни дребни домашни оръдия и инструменти, в кацарството; оберучка, обирачка, обирач.
2. Кожарски уред, с който се чисти вълната на кожите от тръни, бодили, или за сваляне (остъргване) на вълната или козината от кожата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.