КОСЍЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. До края на 19 век — женски накит за глава у нас, състоящ се от плитки от вълна, гайтани или чужда коса, дълги дори до глезена, украсени с мъниста, сребърни пари или златни лентички, прикрепени на специално шапковидно платче. Млада боса жена, с къс сукман, държи малко дете. На косичника ѝ лъщят парички. А. Каралийчев, ПГ, 184. А привечер, .., вардарци излизаха на стъгдата в средището на махалата, удряше тъпанът, .. и се извиваше шарено, ту равно, ту буйно хоро. Потрепваха косичниците на момите и булките заедно с тяхното ситно пристъпят, пукаха пафтите на свилените им колани. Д. Спространов, С, 87. За да си купят оръжие, горките селени, .., режеха венчените пари от косичниците на своите булки. НБ, 1876, бр. 53, 205. Стига ми това, що имам, / таз огърлица мъниста / и тоз плетен косичник. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. Аз отидох, мамо, аз отидох / по-нагоря, мамо, по-надолу / там намерих, мамо, там намерих / какина ми, мамо, злат косичник. Нар. пес., СбНУ XXVI, 99. ● Обр. И ще обикнеш ти нивите, в златен косичник заплели/ сини звездички метличина, мак и глухарчета бели. А. Разцветников, Ст, 135.
2. Диал. Косата1 на жена, оплетена на плитка. — Царят ни изпрати да я [гъркинята] спасяваме от цариграждани, а пък тя, жена, дето не знае един грош колко аспри има, с мъжки работи се залавя, фу! Да я хване мъж ѝ за косичника, та с хурката. . Ст. Загорчинов, ДП, 297. Но ето че Найден я хваща за косичника и леко я дръпва. Тя из връща лице към него и изпуща точилката. К. Петканов, ОБ, 252. На сондурмата един турчин я хвана за косичника и тя леко изписка. Ив. Гайдаров, ДЧ, 60.
3. Диал. Основата на косата на тила, там, където обикновено се заплита плитка. Стоилица гъкна, после дигна падналата на косичника ѝ пребрадка и бърже се пребрадваше. А. Страшимиров, ЕД, 173. — Я пей, Драгано, да пеем, / да пеем и надпяваме! / ..: / ко та Драгано, надпея, / краката ща ти йодрежа, / краката до коленяте, / ръцете до рамянете, / косата до косичника. Нар. пес., СбНУ XXIX, 128.
4. Остар. Перука. Щом светна в стаята и мъже на брой тридесет и един с лъжовни въси (мустаки), с лъжовни бради, с лъжовни носове и косичници (перуки) се явиха стояще наредени от две страни .. Къс един человек с червен косичник приближи. Π. Р. Славейков, ЦП I (превод), 50-52. Обикновените дрехи на човека са: за главата: .., закривка, калпак, калимявка и перука или косичник. Т. Шишков, ПХ (превод), 41-42.
— Други (диал.) форма: косѝшник.